Онлайн обучението- преди, по време и след пандемията

 Много хора мислят, че онлайн обучението води началото си от принудителната карантина, белязала 2020 година и вярват,че след края на пандемията то ще остане в небитието. Оказва се, че това съвсем не е така. 

В тази статия ще чуете експертното мнение на осмокласник, преминал през всички изпитания на онлайн обучението. 

Как университетите внедряват този вид обучение още от преди пандемията?

Въпреки известния мит онлайн обучението се развива още от зората на епохата на масовата дигитализация и бързия интернет от средата на 2000-ната. Първата платформа, която предоставя подобна услуга е moodle. Това е програма с отворен изходен код (Всеки може да редактира кода и да го използва за собствени нужди безвъзмездно). На нея се качват лекции и различни подкрепящи материали, които студента в удобно за него време използва в своята подготовка. Причината, поради която не стана популярна през пролетта на 2020 се крие в това, че програмата няма свой хостинг а и е достатъчно капризна по този въпрос. Допълнително външният й вид, който е разработван за по-опитни потребители би притеснил учениците. 

Електронното обучение преди пандемията за учениците 

Макар да си мислим, че учениците са включени в електронно обучение едва миналата пролет, това твърдение също е погрешно. Например от години в Русия се практикува нещо подобно за децата със заболявания, които са възпрепиятствани или силно затруднени от физическото посещение на учебното заведение. За това те използват най-простите възможни начини- платформата Skype, за която вече писахме и изпращане на материали и задачи през пощата и/ или електронния дневник. (Впрочем именно така и започнаха първото масово дистанционно обучение, породено от новите пандемични обстоятелства).

Преди появяването на първите LMS (Learning management systems), които са пригодени за ученици, учителите използват блогове на същата платформа, на която е и вестникът ни (Blogger) и други онлайн услуги.

Пандемично обучение в България-комуникация в електронна среда

Въпреки показаните по-горе примери, наистина масовото обучение в електронна среда се появи тази пролет и няма да разказваме в големи подробности точно какво представляваше, тъй като повечето ни читатели (Според статистиката на възраст 25-34 години) са се сблъсквали с него от първо лице. Първоначално за видеоконферентни връзки използвахме zoom, а за чат-Viber. Тогава учителите сами си избираха платформите. Скоро много от учителите мигрираха към други платфарми, а някои, чиито предмети трудно можеха да се извършват дистанционно си  използваха вайбър до последно. За асинхронно обучение се използваше гугъл класруум, а за видеоконферентна връзка към zoom се прибавиха и MS teams (Някой учители я използваха и като пълноценна платформа, а други- само като място за съхранаване на файлове), както и Shkolo (Тази платформа беше много сурова, но в крайна сметка голяма част от учителите преминаха към нея). По време на затварянията миналата учебна година, учители и ученици преминаваха скорострелно към обучение. Конкретно в нашето училище платформата беше MS teams.

Заключение

Предвид изложеното може да се потвърди едно - усилието на учителите да са до своите ученици и да бъдат ефективни, макар и в нова за повечето от тях ситуация. Защо го споменавам ли? Защото точно тази ситуация показа истински мотивираните хора - учители, родители и ученици. И докато едните се трудеха неуморно и проявиха гъвкавост, за да продължат да постигат успехи, други просто се оправдаваха скрити зад екраните.

А вместо типичното заключение, завършващо с мъдра фраза за живота, ще завърша с отговора на своя кратък въпрос в началото на статията. Онлайн обучеинето го е имало преди пандемията и ще просъществува и след нея, но за разлика от възможностите, които дават новите технологии е редно да мислим и непрекъснато да актуализираме своите възможности, за да не се превърнем в "заложници" на собственото си неумение да сме ефективни когато учим или обучаваме онлайн.